„ Програмиране с Python“, ФМИ

Стефан Кънев & Николай Бачийски

04.04.2007г.

Декоратори

Припомнете си как правихме статични методи:

class Mityo:
   # не зависи от инстанцията -- винаги пасуват
   def work(): pass
   work = staticmethod(work)

Горното се нарича „декориране“ на метода work
Подходът за смилане на метод или функция за да бъдат по-различни или по-полезни е често срещан в Python

Синтаксис

def add(a, b):
   return a+b
add = accepts2ints(add)

Поради честотата на използване и поради неудобността на горния синтаксис, в Python си има отделен синтаксис за декорирането.

@accepts2ints
def add(a, b):
   return a+b

В този случай, accepts2ints трябва да бъде функция, която приема функция и връща нейната нова версия.

Пример за прост декоратор

def notifyme(f):
   def logged(*args, **kwargs):
       print f.__name__, 'was called with', args, 'and', kwargs
       return f(*args, **kwargs)
   return logged
  
@notifyme
def square(x): return x*x
  
res = square(25)
square was called.

Няколко декоратора на една функция

class Mityo:
   @staticmethod
   @notifyme
   def work(): pass

Mityo.work()
work was called with () and {}

Горният метод е еквивалентен на:

def work(): pass
work = notifyme(work)
work = classmethod(work)

Или:

work = classmethod(notifyme(work))

Параметри на декораторите

Ако се върнем към примера с accepts2int, сигурно ще ни се прииска да си напишем малко по-общ декоратор, на когото да казваме типовете, които искаме функцията ни искаме да приема а не да пишем нов декоратор за всяка комбинация, която ни хрумне.

@accepts(int, int)
def add(a, b): return a+b

Това се превежда до следното:

add = accepts(int, int)(add)

Другояче казано accepts трябва да бъде функция, която приема като аргументи типовете и връща друга фунцкия. Тя пък трябва да приема вече фунцкията, която ще декорираме и да върне декорираната.

Код срещу думи

def accepts(*types):
   def accepter(f):
       def decorated(*args):
           for (i, (arg, t)) in enumerate(zip(args, types)):
               if not isinstance(arg, t):
                   raise TypeError("Argument #%d of '%s' should have been of type %s" % (i, f.__name__, t.__name__))
               #TODO: more complex checks: tuple of a type, list of type
           return f(*args)
       return decorated
   return accepter

Още код


instances = {}

def singleton(cls):
   def getinstance():
       if cls not in instances:
           instances[cls] = cls()
       return instances[cls]
   return getinstance

@singleton
class MyClass:

Вградени декоратори

staticmethod — прави един метод статичен
classmethod — прави класов метод (като първи аргумент приема класа)

Работа с файлове


src = raw_input()
target = raw_input()

try:
   sourceFile = open(src, 'r')
   buffer = []
   try:
       buffer = sourceFile.readlines()
   finally:
       sourceFile.close()

   targetFile = open(target, 'w')
   try:
       for line in reversed(buffer):
           targetFile.write(line)
   finally:
       targetFile.close()
except IOError:
   print "Tough luck, junior"

With

Твърдението with позволява да преизползвате сходна try/catch логика (и не само)

Синтаксис:

with [израз]:
   [блок]

или

with [израз] as [име]:
   [блок]

Втори опит


src = raw_input()
target = raw_input()

buffer = []
try:
   with open(src) as sourceFile:
       buffer = sourceFile.readlines()
   with open(target) as targetFile:
       for line in reversed(buffer):
           targetFile.write(line)
except IOError:
   print "Much better, now, ain't it?"

Как работи with?

Изразът който получава се изпълнява и се взема върнатия обект. Той се нарича context manager
Методът __enter__() на content manager-а се изпълнява. Получената от него стойност се записва в името след as.
Изпълнява се блокът подаден на with
Ако се получи изключение в блока, се извиква метода __exit__(type, value, traceback) на context manager-а.
Ако не се получи изключение, пак се вика __exit__(None, None, None).

Как се ползва with?

Понеже with е нова ключова дума, въведена в Python 2.5, се налага да добавите малко код към вашето приложение за да я ползвате:

from __future__ import with_statement

Ако не сте импортирали with и го ползвате като име, Python ще даде грешка. В Python 2.6 with ще го има по подразбиране и няма да се налага да го импортвате. Това е стандартния подход за приемане на нови feature-и в езика.

Малък пример


from __future__ import with_statement

class Manager:
   def __enter__(self):
       print "I've been entered!"
       return "ticket"
   def __exit__(self, type, value, traceback):
       print "I've been exited!"

with Manager() as something:
   print "Am I inside?"
   print something

I've been entered!
Am I inside?
ticket
I've been exited!

contextlib

Модула contextlib предлага следните неща:

closing
nested
contextmanager

closing

contextlib.closing е нещо подобно на...


class closing(object):
   def __init__(self, thing): self.thing = thing
   def __enter__(self): return thing
   def __exit__(self, type, value, traceback): self.thing.close()

...и ви позволява да пишете така...


from __future__ import with_statement
from contextlib import closing
import codecs

with closing(urllib.urlopen('http://www.python.org')) as page:
   for line in page:
       print line

nested

Долния код...


from contextlib import nested

with nested(A, B, C) as (X, Y, Z):
   do_something()

...е еквивалентен на...


with A as X:
   with B as Y:
       with C as Z:
           do_something()

contextmanager

contextmanager е декоратор, който превръща генератор функция в context manager:


from __future__ import with_statement
from contextlib import contextmanager

@contextmanager
def entering(whom):
   print "I've been entered by %s" % whom
   yield "ticket"
   print "I've been exited!"

with entering("someone") as something:
   print "Am I inside?"
   print something

I've been entered by someone
Am I inside?
ticket
I've been exited!

My Space

събота, 17 януари 2009 г.