вторник, 6 декември 2011 г.

Файлови Системи

    Файлова система или управление на данните това е тази компонента на операционната
система, която е предназначена да управлява постоянните обекти данни, т.е. обектите, които
съществуват по-дълго отколкото процесите, които ги създават и използват. Постоянните обекти
данни се съхраняват на външна памет (диск или друг носител) в единици, наричани файлове.
Файловата система трябва да:
• осигурява операции за манипулиране на отделни файлове, като например create, open,
close, read, write, delete и др.
• изгражда пространството от имена на файлове и да предоставя операции за
манипулиране на имената в това пространство.
 
    Какво съдържа пространството от имена? Каква е организацията на файловата система?
Какви са операциите, наричани системни примитиви, системни функции, системни
извиквания или system calls, осигурявани от файловата система? Това са въпроси, които
вълнуват потребителите и се разглеждат в първия раздел. Вторият раздел е посветен на
проблеми при физическата реализация на файлова система и подходи за тяхното решаване.
Като примери са използвани файловите системи на операционните системи UNIX, MINIX,
LINUX, MSDOS, OS/2 и Windows NT.

петък, 2 декември 2011 г.

Протоколът HTTP

HTTP представлява прост текстов протокол, който се използва от услугата WWW за осигуряване на достъп до практически всякакъв вид данни, наричани събирателно ресурси. В HTTP протокола има понятия като клиент (обикновено това са Web-браузърите) и сървър (това са Web-сървърите). Обикновено HTTP протоколът работи върху стандартен TCP сокет отворен от клиента към сървъра. Стандартният порт за HTTP протокола e 80, но може да се използва и всеки друг TCP порт. Комуникацията по HTTP се състои от заявка (request) – съобщение от клиента към сървъра и отговор (response) – отговор на сървъра на съобщението от клиента.

Представяне на задачата за търговския пътник

  1. Представяне на проблема

l  Формулиране:
Търговски пътник трябва да обходи N града, като тръгне от един град, приет за начален, и се върне в него, без да преминава два пъти през един и същ град и цената на транспортните разходи да е минимална. Да се определи маршрутът на търговския пътник, ако са известни пътните разходи между градовете, (когато такъв път съществува).


l  Едно възможно рещение:
Алгоритъмът на пълното изброяване за решаване на тази задача образува всички възможни маршрута ,(N-1)! на брой, оценява стойността на всеки и избира маршрутът с минимална стойност. Схематично(чрез псевдокод), алгоритъмът на пълното изброяване  е представен на следващите редове.

Алгоритъм
{
    - Въвеждане на входните данни
   Suma = max      // max  е някакво голямо число (може да е сума на всички                                                //  пътища)
   for (I = 1; I <= (N-1)!; I++)
  {
    - Образуване на поредната пермутация Pi от N -1 града.
    - Изчисляване сумата  Si на маршрута Pi.
      If ( Si < Suma)
      {
               Path=Pi;
               Suma=Si;
      }
  }

}


петък, 25 ноември 2011 г.

Sockets


Sockets
При модела клиент-сървер сърверът предлага дадена услуга. При инициализация на услугата сърверът създава socket. Socket e софтуерен мрежови интерфейс, който се използва за междумашинна комуникация в мрежовата среда и се определя от IP адреса и от номера на порта, който е число между 0 и 65535 (0-1024 –системни портове).

#include

сряда, 28 януари 2009 г.

Изпълняване на Shell команди от Java код.

String cmd = "ls -al";
Runtime run = Runtime.getRuntime();
Process pr = run.exec(cmd);
pr.waitFor();
BufferedReader buf = new BufferedReader(new InputStreamReader(pr.getInputStream()));
String line = "";
while ((line=buf.readLine())!=null) {
System.out.println(line);
}

понеделник, 19 януари 2009 г.

Deploying на Web приложение на WebSphere

За да deploy-нем приложение на IBM WebSphere трябва да направим .war файл. Ако нашето приложение е работило на Tomcat или JBOSS, то ние можем да го преместим на WebSphere като направим .war файл с помоща на jar.

1) Отваряме терминала с текуща директория директорията на приложението ни.
2) За да направим .war файл изпълняваме следната команда "jar - cvf schoolsystem.war * "
(jar e tool от стандартния пакет на JRE)


Нашия .war файл се появява в текущата ни директория.

3) Стартираме WebSphere:
Start menu > All Program > IBM WebSphere > Application Server v6 > Profiles > AppSrv01 > Start the server

4) Отваряте Administration Console пак от същото място в StartMenu и се логваме с произволно име.




5) Избираме Applications > Install New Application за да инсталираме нашия .war файл

6) Избираме файла от диска и в
Context Root задаваме име под което ще се отваря приложението приметно my_app означава http://localhost:9081/my_app

7) Даваме Next и довършваме инсталацията

8) Избираме Save to Master Configuration и избираме Save за да запазим промените







9) Избираме
Applications > Enterprise Application и стартираме нашето приложение


10) Отваряме http://localhost:9081/my_app, (в някой случаи може порта да е 9080) къhttp://1.bp.blogspot.com/_DoTb4t-DV0c/SXSN3ES2T0I/AAAAAAAAATU/YA-pUHGhW7M/s1600-h/p8.pngдето трябва да видим нашето приложение



събота, 17 януари 2009 г.

Създаване на прозорчета в Python

„ Програмиране с Python“, ФМИ
Нено Ганчев
04.06.2007г.
Как да си създадем прозорци с Python?

* За щастие не се налага да си рисуваме сами прозорците по екрана, за това си има специализирани инструменти
* Има няколко инструмента за Python които ни позволяват да си правим шарени програмки
* Днес ще се запознаем с wxPython - порт на C++ библиотеката wxWidgets за Python

Откъде да започнем?

1. Първо да инсталираме магическата пръчица за прозорци - питонския модул wx
* сваляме си инсталацията, демотата и документацията от http://wxpython.org/
* инсталацията е в готови изпълними файлове, но за ентусиастите има и source-ове
2. Не е лоша идея преди да почнем да си правим собствено приложение първо да погледнем примерните програми и overview частта в документацията
3. Има и страхотно демо в което можете да видите примери за всички възможности които wxPython ви предоставя както в код, така и нагледно(незаменим помощник по време на разработка:)
4. Недостатък на документацията - има я само в C++ вариант със забележки за wxPython

Основни концепции в wxPython

1. Йерархия на класовете, представляващи прозорчетата по екрана
* Основни класове: wxApp, wxWindow, wxFrame, wxDialog, wxPanel
* Класове-контроли: всевъзможни бутончета, текстови полета, менюта и т.н.
2. Обработка на събития(event handling) и main loop

Основните класове отблизо: wxApp

wxApp има няколко метода които трябва да се дефинират или извикат:

1. OnInit()
* инициализира графичното ни приложение(играе ролята на конструктор)
* трябва да върне True, иначе wxPython няма да покаже приложението
2. SetTopWindow(window)
* Казва на програмата кой от всичките прозорци е главен
* Програмата може да има няколко главни прозореца
* Главните прозорци са специални
3. MainLoop()
* стартира главния цикъл за прехващане на събития
* без него главния прозорец може и да се покаже но ще стои "замръзнал" и няма да иска нито да си играе с нас, нито да си ходи
4. OnExit()
* правилното място за деинициализация на потребителски данни
* вика се след като потребителя е казал че ще затваря програмата, но преди вътрешните структури на wxPython да се деинициализират и да не можете да ги ползвате

Основните класове отблизо: wxWindow

* wxWindow e базовия клас на всички прозорци по екрана
* под прозорци се разбира всеки видим обект на екрана(менюта, бутони, диалогови прозорци, текстови полета, статични надписи, вдлъбнати линийки и т.н.)
* поема memory management`а на своите деца
* сам по себе си не предлага никаква полезна за диалог с потребителя функционалност
* не работите директно с обекти от този тип а с производните му wxFrame и wxDialog

Основните класове отблизо: wxFrame

* прозорец, чиито размери и положение могат да бъдат променяни от потребителя
* притежава "бордюр" и лента за заглавието(titlebar)
* може да съдържа всякакви прозорци с изключение на wxFrame и wxDialog(например лента с менюта, лента с инструменти(toolbar) и лента за състоянието(statusbar))

Основните класове отблизо: wxDialog

* прозорец с лента за заглавието и евентуално системно меню в нея
* може да бъде местен из екрана от потребителя
* може да съдържа всякакви контроли вътре в себе си
* обикновено се използва за предоставяне на възможност за избор на потребителя
* има едно специално свойство: може да блокира изпълнението на програмата и възможността на потребителя да взаимодейства с други прозорци докато не направи необходимия избор в диалоговия прозорец

Основните класове отблизо: wxPanel

* Прозорец в който могат да се слагат контроли
* обикновено се съдържа в wxFrame за да не се поставят контролите директно в него
* подобен по външен вид и функционалност на wxDialog, но с удобството че може да се съдържа във всякакъв вид прозорец

Малко практика

Да видим как изглежда казаното досега като код:

* Първо наследяваме wxApp:


class MyApp(wx.App):
def OnInit(self):
frame = MyFrame(parent = None, title = "My own frame")
frame.Show()
self.SetTopWindow(frame)
return True


* След това си дефинираме MyFrame като наследник на wxFrame:


class MyFrame(wx.Frame):
def __init__(self, parent, title, id = -1):
wx.Frame.__init__(self, parent, id, title)
panel = wx.Panel(parent = self)
self.greeting = wx.StaticText(parent = panel, pos = (20, 20), label = "Hello pythoneers!")


* И накрая създаваме обект от MyApp:


app = MyApp()
app.MainLoop()


* Готово!

Малки по-надълбоко: обработване на събития

За да реагира на действията на потребителя, wxPython използва предварително зададени възможни събития( например натискане на бутон или преместване на прозореца) с които можете да асоциирате ваши функции които да обработват по желания от вас начин събитието. Това става като "свържете" някой прозорец с дадено събитие, което е възникнало в него, и с вашата функция която ще го обработи

За удобство събитията не се виждат само от прозореца в който са възникнали, а и от всички прозорци нагоре в родителското дърво. Това означава че ако в панел имате няколко бутона, не е нужно събитието "натискане на бутон" да се прехваща във всеки бутон, може директо да ги прехванете в панела.

Това става като извикате метода Bind на прозореца в който искате да прехванете събитието и му подадете типа събитие, функцията която ще се извика, и източника на събитието
Да си добавим меню в примера

В конструктора на MyFrame добавяме:


menuBar = wx.MenuBar()
menu = wx.Menu()
menu.Append(self.ID_Exit, "E&xit")
menuBar.Append(menu, "&File")
menu = wx.Menu()
menu.Append(self.ID_About, "&About")
menuBar.Append(menu, "&Help")
self.SetMenuBar(menuBar)


Свързваме менютата с наши функции които искаме да се изпълнят когато менюте се избере:


self.Bind(wx.EVT_MENU, self.OnExit, id = self.ID_Exit)
self.Bind(wx.EVT_MENU, self.OnAbout, id = self.ID_About)


И добавяме handler`ите ни:


def OnExit(self, event):
answer = wx.MessageBox("Do you really want to quit?", "Confirm", style = wx.YES_NO | wx.ICON_QUESTION)
if answer == wx.YES: self.Close()

def OnAbout(self, event):
wx.MessageBox("wxPython greeter program", "About", style = wx.OK)


Как да си подредим бутончетата в прозореца

При слагането на повече контроли в един прозорец става малко трудно да ги наредите всички така че да не си пречат. Указването на точна позиция(в координати) на всеки е дейност, достойна за наказание в програмисткия ад. Едно решение на проблема са така наречените sizers

Sizer-ите разчитат на това че в повечето случаи разположението на обектите в прозореца следва прости геометрични правила като например в колона, редица или таблица. Използването им е съвсем просто - при създаване на прозорец създавате и sizer който ще отговаря за него, добавяте всички деца на прозореца в sizer-а и накрая не забравяте да кажете на прозореца кой му е sizer-a. След това sizer-а автоматично поема отговорността за разположението на обектите в прозореца

При добавяне на обекти в sizer-а можете да укажете дали обекта ще се разширява при разширяване на целия прозорец и в какво съотношение в сравнение с останалите обекти в прозореца
Да позапълним прозореца

Засега прозореца в приложението ни е много пуст и на самотния низ му е много скучно, а и му е писнало да поздравява само едни и същи хора. Нека му разнообразим съществуването: ще добавим поле в което да се казва кого ще поздравява програмата ни и бутон с който да поздравим въведеното същество

За целта създаваме BoxSizer в конструктора на MyFrame и добавяме текста и новите контроли в него


self.textField = wx.TextCtrl(panel, -1)
self.greetButton = wx.Button(panel, ID_Greet, "Greet")
buttonSizer = wx.BoxSizer(wx.HORIZONTAL)
buttonSizer.Add(wx.StaticText(parent = panel, label = "Enter name:"), 0, wx.ALL, 10)
buttonSizer.Add(self.textField, 1, wx.ALL | wx.EXPAND, 10)
buttonSizer.Add(self.greetButton, 0, wx.ALL, 10)
panelSizer = wx.BoxSizer(wx.VERTICAL)
panelSizer.Add(self.greeting, 1, wx.ALL | wx.EXPAND | wx.CENTRE, 10)
panelSizer.Add(buttonSizer, 0, wx.ALL | wx.EXPAND, 10)

panel.SetSizer(panelSizer)
panel.Fit()

self.Bind(wx.EVT_BUTTON, self.OnGreet, self.greetButton)

frameSizer = wx.BoxSizer(wx.VERTICAL)
frameSizer.Add(panel, 1, wx.EXPAND)
self.SetSizerAndFit(frameSizer)


Да позапълним прозореца 2

Остана да добавим handler-а за новия бутон:


def OnGreet(self, event):
name = self.textField.GetValue()
if len(name) == 0:
wx.MessageBox("Enter a name to greet first", "Error", style = wx.OK | wx.ICON_EXCLAMATION)
return
self.greeting.SetLabel("Hello %s!" % name)
self.Refresh()
self.Update()