„ Програмиране с Python“, ФМИ
14.03.2007г.
Python и Зен философията
>>> import this
The Zen of Python, by Tim Peters
Beautiful is better than ugly.
Explicit is better than implicit.
Simple is better than complex.
Complex is better than complicated.
Flat is better than nested.
Sparse is better than dense.
Readability counts.
Special cases aren't special enough to break the rules.
Although practicality beats purity.
Errors should never pass silently.
Unless explicitly silenced.
In the face of ambiguity, refuse the temptation to guess.
There should be one-- and preferably only one --obvious way to do it.
Although that way may not be obvious at first unless you're Dutch.
Now is better than never.
Although never is often better than *right* now.
If the implementation is hard to explain, it's a bad idea.
If the implementation is easy to explain, it may be a good idea.
Namespaces are one honking great idea -- let's do more of those!
Класовете, обектите и питоните
- Всичо е обект - дори функциите и модулите.
- Обектите и класовете са динамични - може да ги разширявате с полета и методи по време на изпълнение
- Има множествено наследяване.
- Има „нов стил“ класове и „класически“ класове.
- Може да предефинирате оператори.
- Има и метакласове - както "клас" е тип на обекта, така "метаклас" е тип на класа.
Основи на класовете (1)
- Дефинират се с
class
, последван от блок - Дефинираните функции в този блок са методи на класа
- Първият им аргумент -
self
- reference към обекта, на който ги извиквате - Дефинираните в този блок променливи са статични за класа
Основи на класовете (2)
class Person:
"""Represents a person."""
people = 0
def __init__(self, name):
"""Constructs a new person."""
self.name = name
Person.people += 1
def sayHi(self):
"""Presents one's self."""
print "Hello, I'm %s!" % self.name
>>> mityo = Person("Mityo the Python")
>>> mityo.sayHi()
Hello, I'm Mityo the Python!
>>> guido = Person("Guido")
>>> guido.sayHi()
Hello, I'm Guido!
>>> print Person.people
2
Полета (1)
- Методите имат достъп до полетата на обекта със
self
- Извън тялото на класа, имате достъп до полетата му през неговото име
class Spam:
def __init__(self, arg)
self.stored = arg
>>> spam = Spam(42)
>>> print spam.stored
42
>>> spam.stored = 60
>>> print spam.stored
60
>>> spam.foo = 10
>>> print spam.foo
10
Полета (2)
По този начин може да използвате класовете като структури:
class Student: pass
>>> john = Student()
>>> john.name = "Ivan"
>>> john.age = 21
>>> john.facultyNumber = 98789
Методи
- Всички методи вземат reference към обекта, на който са извикани като първи аргумент.
- Стандарт е този reference да се казва
self
. - Можете да викате метода както с
обект.метод(аргументи)
, така и склас.метод(обект, аргументи)
class Person:
def __init__(self, name):
self.name = name
def greet(self, somebody):
print "Hello %s, I'm %s!" % (somebody, self.name)
>>> mityo = Person("Mityo the Python")
>>> mityo.greet('Dim')
Hello Dim, I'm Mityo the Python!
>>> Person.greet(mityo, 'Dim')
Hello Dim, I'm Mityo the Python!
Методи (2)
Интересен страничен (или не толкова страничен) ефект е следното:
>>> person = Person("Mityo the Python")
>>> greetSomeone = person.greet
...
>>> greetSomeone("Dim")
Hello Dim, I'm Mityo the Python!
Обаче:
>>> greeter = Person.greet
>>> greeter(mityo, "Dim")
Статични методи
При статичните методи положението е малко странно:
class Person:
people = []
def register(name):
Person.people.append(name)
print len(Person.people), "people are registered now"
register = staticmethod(register)
>>> Person.register("Mityo the Python")
1 people are registered now
>>> Person.register("Pooh")
2 people are registered now
Класови методи
В Python има "класови" методи, които вземат класът на който са извикани като първи аргумент. Понякога е полезно при наследяване:
class Something:
def greet(cls, someone):
print someone, "was greeted from", cls
greet = classmethod(greet)
>>> Something.greet("Mityo")
Mityo was greeted from __main__.Something
Конструкция
- За да създадете инстанция на клас, ползвате оператора
()
върху класа - Конструктурът на класовете се кaзва
__init__
и взема новосъздадения обект като първи аргумент - Има и алтернативен начин на създаване -
__new__
, но той работи само при класове от нов стил
class Person:
def __init__(self, name, age, location="Sofia")
self.name = name
self.age = age
self.location = location
>>> person = Person("Mityo the Python", 30, "Great Tarnovo")
Наследяване
Проста хватка:
class Something:
def __init__(self, name): self.name = name
def introduce(self): "This is something called", self.name
class Vegetable(Something):
def eat(self): print self, "was eaten"
class Animal(Something):
def notice(self): print "Look! This is a", self.name
def introduce(self): print "This is an animal called", self.name
>>> snake = Animal("python")
>>> snake.introduce()
This is an animal called python
>>> snake.notice()
Look! It's a python
Методи и променливи на родителите
Стандартното клас.метод
би трябвало да ви е достатъчно:
class PopularPerson(Person):
def greet(self, somebody):
Person.greet(self, somebody)
print "Do you want my autograph?"
>>> pop = PopularPerson("Mityo the Python")
>>> pop.greet("Dim")
Hello Dim, I'm Mityo the Python!
Do you want my autograph?
Protected и private
- В Python няма protected и private променливи - всичко е достъпно отвън! Все пак има неписано правила.
- Имена от типа
_име
се смятат за protected - Имена от типа
__име
се смятат за private - Интерпретаторът променя имената от типа
__име
до_клас__име
. Това се нарича name mangling и ефектът му е подобен на private в други езици
>>> class Spam:
... def __stuff(self): pass
...
>>> dir(Spam)
['_Spam__stuff', '__doc__', '__module__']
Protected и private (2)
class Base:
def __init__(self, name, age):
self.__name = name
self._age = age
def reportBase(self):
print "Base:", self.__name, self._age
class Derived(Base):
def __init__(self, name, age, derivedName):
Base.__init__(self, name, age)
self.__name = derivedName
self._age = 33
def reportDerived(self):
print "Derived:", self.__name, self._age
>>> derived = Derived("Mityo the Python", 30, "Mityo the Gun")
>>> derived.reportBase()
Base: Mityo the Python 33
>>> derived.reportDerived()
Derived: Mityo the Gun 33
>>> derived._Base__name, ", ", derived._Derived__name
Mityo the Python, Mityo the Gun
Класове в нов стил
- Въведени в Python 2.2 за да добавят нови възможности в езика, без да чупят стар код
- Наследяват
object
или клас, който наследяваobject
-list
,dict
,tuple
,str
и т.н. - Другите класове се наричат "класически"
- Променят малко множественото наследяване.
- Дават ви нов начин за конструкция -
__new__
. - Можете да ограничавате полетата им със
__slots__
.
Класове в нов стил — __new__
class SpamTuple(tuple):
def __new__(cls, number = 1):
result = ("Spam",) * number
return tuple.__new__(cls, result)
def countSpam(self):
return len(self)
spams = SpamTuple(3)
print spams # ('Spam', 'Spam', 'Spam')
print spams.countSpam() # 3
Класове в нов стил - __slots__
class Something(object):
__slots__ = ['spam', 'eggs']
>>> smth = Something()
>>> smth.spam = 1
>>> smth.eggs = 2
>>> smth.foo = 3
Traceback (most recent call last):
File "", line 5, in
AttributeError: 'Something' object has no attribute 'foo'
Множествено наследяване
Просто изброявате повече от един клас в скобите.
class A: pass
class B: pass
class C: pass
class D(A, B, C): pass
Малко по-късно за класическите проблеми, които произтичат от това
Няма коментари:
Публикуване на коментар